Проф.Любомир Халачев: На кого е неудобно „Аз съм българче“
Проф.Любомир Халачев
В Съединени американски щати когато приемаш американско поданство показваш познание по британски език, по конституцията и знаците - химн и знаме. Хората се гордеят с това. Даже страдат, когато не им дават тази опция. Защо у нас е неловко (както споделя „ Свободна Европа “) символно стихотворение като „ Аз съм българче “ да бъде рецитирано от деца на имигранти. Какво неприятно има в това? Неясното пояснение, че на тях може би няма да им хареса е напряко смехотворно. Ако не обидно.
Ще кажете: „ Да, но милиони желаят да получат американско поданство, а за българско никой не се бие. “ Щом е по този начин – няма да има и протестиращи срещу нашите стихотворения. Оказва се обаче, че не е по този начин. Има въпреки всичко хора, които биха желали да живеят и да работят в България, да се причислят към нашето общество. Тогава е доста просто- както на всички места законите на гостоприемството изискват почитание от страна на гостите към домакина. Той има такива обичани стихотворения, които демонстрират същността на националните усеща и вие би трябвало да ги почитате. Ако трябва- да ги рецитирате. Нека вашите деца да се научат да почитат страната, която им е оказала гостолюбие.
Само че, доколкото разбирам, въпросното радио и въпросната авторка пледират не толкоз за това, че децата би трябвало да рецитират „ Аз съм българче “, а че това може да понижи желанието на някои мигранти да се заселят у нас. А този развой от своя страна ще усили още веднъж натиска върху страните, които дават най-голяма обществена поддръжка на мигрантите и този развой ще продължи по същия метод както до момента. С това подканяне към нашето обучение някои западни страни желаят да кажа: „ Не се правете на забавни, ами направете всичко допустимо повече имигранти да остават у вас! Ако би трябвало – променете си образованието, химна и даже знамето! Не дразнете хората- другояче ще си отидат! “
Явно това е подтекста на въпросното предложение. Няма по какъв начин да разбираем на хора, които не желаят да го схванат, че за нас избрани географски понятия като Стара планина, Пирин, Черно море или избрани имена като Левски, Ботев, Раковски, Паисий са знаци на нашето Възраждане. И ние не можем и няма да се откажем от тях против никакви намеци и упътвания от страна на…
Впрочем аз не знам кой прави тези внушения и по какъв начин по този начин радио „ Свободна Европа “ внезапно се присети за нашите просветителни стратегии. Което пък накара МОН стремително да се отзове и да каже: „ Не, няма такова нещо, образованието няма да се трансформира, не всявайте суматоха! “
Да, но не!- както обичаше да споделя един прочут публицист, когато ставаше дума за явни елементи прикрити под смокиновия лист на приличието. Защото детайлите са значими. Спомням си през 1993г президентът Желев беше поканил изтъкнат американски държавник, специалист по проблемите на малцинствата да ни поучава по какъв начин да работим с етническите малцинства за да ги интегрираме. Аз снимах неговото посещение в ромските квартали у нас. В почивката го попитах по какъв начин те вземат решение тези проблеми, тъй като знаем че и там имат нерешени проблеми с интеграцията. Той ми отговори: „ Ние не сме ги решили, просто работим непрестанно. Това е развой, който няма край. Единственият излаз е да се работи непрестанно. “ Отговорът беше къс и явен, прозвуча почтено и аз му повярвах. Само че по какъв начин да насърчим нашите публични служащи, които се борят с тази невъзможна интеграция като им кажем, че тяхната работа няма край.
Подобни са връзките с мигрантите. Всички знаем, че хората които идват от Афганистан са разнообразни от тези, които идват от Сирия, които пък са разнообразни от либийците или украинците. Няма по какъв начин да създадем общ модул за приобщаване, който да дава успокоение и нравствен комфорт на всички националности, които желаят да избягат от войните, мизерията, гладът и несигурността. Които, апропо, не сме основали ние, българите! Но, това е различен въпрос. По-важното е, че ние нямаме различен инструмент за интеграция с изключение на да учим чужденците на български език, да им демонстрираме нашия метод на живот и да им обясняваме нашите закони. В един съвършен свят несъмнено щеше да бъде задоволително. Но, ние не живеем в съвършен свят. И по тази причина вършим нещото, което можем с лимитираните средства, които имаме.
Така, че когато авторката на материала в „ Свободна Европа “ решително си служи с цифри и обстоятелства от международната преса дано да се замисли дали всичко, което става в Германия, Франция, Белгия, Съединени американски щати, Турция и така нататък да не изреждам всички страни с мигранти, дали всичко останало при тях е в ред, та ни поучава да премахнем „ Аз съм българче “ от учебниците, с цел да са удовлетворени мигрантите у нас.
Впрочем, аз не се опасявам нито от чужденци, нито от мигранти. Не се опасявам и за метода, по който би трябвало да се развива нашето обучение. Но, за жалост, има някои политици, изключително в ръководството на страната, които биха се затичали незабавно да извършват въпросните пожелания. И освен тях!
А това въпреки всичко е рисково! Ако не за друго, то тъй като като се отстранен базовите избрания и понятия на българската просвета може да останат единствено клишетата като „ шопска салата и ракия “, както споделя авторката на публикацията.
Между другото, за шопската салата имаме остарял спор с Гърция.
